Толкова е рано... Заглавието на втория ми роман дойде като част от фраза, която все си повтарях докато пишех - "Днес вече всичко съм направила, а още рано е - за "още"..."
Кога сме готови за следващата стъпка? Осъзнаваме ли го, или животът сам се случва? Писах романа като файл-дневник от 2004 до 2006 г. и първите две части от него отдавна са публикувани в блога ми gabrielle.blog.bg, както и на страницата ми в сайта на фондация "Буквите"... Но третата част, за нея все ми се струваше, че е твърде рано.
Едва когато създадох издателство се замислих - дали вече не е време за втория ми роман... Дали времето вече не е отминало?! Е, той стана литературен факт като е-книга през 2019 г. и още чака своето печатно битие.
Както и на предходните ми книги, картината на корицата е моя авторска творба; такова е и цялостното оформление, както на електронното, така и на печатното издание - дизайн на корица и книжно тяло.
Електронното издание на книгата е достъпно за свободно четене и сваляне в сайта на издателството!
Толкова е рано, първо издание
Габриела Цанева
Толкова е рано...
Въздухът щипе ноздрите. Пълни гърдите със сладко ухание на трева и роса. Някъде много далеч градът се пробужда. Уличните лампи още блещукат, като закъснели звезди, или подранили светулки. Кола ръмжи, куче лае. Слънцето неусетно поема пътя си нагоре по склона на деня; румените му бузи пожълтяват, докато пие влагата на утрото. После започва да властва, като гневен пияница.
Но още е рано; толкова рано е, когато прозорецът на 12-тия етаж се затваря - като ослепяло око. Вече няма кой да гледа изсветляващото небе, очертанията на планината, светлините на магистралата, зеленото на гората... вече няма кой да се опитва да чуе шума на реката през кучешкия лай, цвъртенето на птици, пищенето на щурци...
06:52 часа
Душът изяжда съня и страха. Тънките му струи като игли се забиват в кожата - раздират я и пак я зашиват. Правят я здрава, дебела. Безчувствена - към шамарите на деня, който идва.
Кожата... мека, розова, пареща. Капките вода блестят като скъпоценности, бродирани върху дреха.
Кожата - дрехата на плътта.
Стегната, еластична, сатененогладка, събрала в себе си всички извивки на тялото...
Тялото... неясен силует, отразен от запотеното огледало в банята. Хавлията ограбва скъпоценностите, бродирани върху кожата...
07:00 часа
Въздухът свисти в гърлото, изпълва гръдния кош и корема... дълго остава пленник на клетките, които гладно поглъщат насъщния кислород...
После идват азаните. Мускулите пеят, ставите ликуват; гръбнакът се извива като лък. Тогава стрелата е изхвърлена. Целта остава някъде отвъд.
Книгата е достъпна за свободно четене в сайта на издателство gabriell-e-lit