След "Искам себе си" наистина поисках себе си - онази моя част, която бе останала в детството, поисках да си върна умението да рисувам с багри... И - отново тръгнах на училище. Една година посещавах курсове по рисуване и живопис в Националната художествена академия, за да създам "Състояния. Хайга".
Книгата с картини и поезия, която нарекох "хайга", защото всеки образ в нея бе симбиоза на думите и багрите, излезе през 2013 г. със знака на издателство "Изток-Запад".
Но през 2019 г. реших, че моите условни "хайга" трябва да бъдат преработени в истински хайга, а стиховете да станат истински хайку. И така - издателство gabriell-e-lit осъществи второ, преработено илюстровано електронно издание, което е достъпно за свободно четене.
Днес смъквам кожата си, черната,
с която крача в пещите на дните,
която пази в мен горещото,
далеч от вакуума на нощите.
Аз смъквам кожата си, черната
и бели мисли плъзват, като червеи.
Мечтите са заключени във клетките -
зазидани, иззиждащи платта ни.
Кръвта пулсира в черните ми вени.
Не е червена, не, не е червена
и споменът за син простор попива -
дълбоко там, в плътта на чернозема.
Не искам вяра - да мълвя молитви,
не се надявам на спасение -
животът ми е пуст, суров, безвремен.
Аз искам само къс от времето,
когато искахме и можехме да литнем.