Оскъдни дни - умираме сами... Това изречение туптеше в главата ми, крещеше, шептеше... Не само пандемията го роди; роди го отчуждението, отчаянието, бягството навътре в себе си... Отказът да бъдеш част от света "вън", от света, който ни обезличава, превръща ни в статисти и клакьори на парада на мутрите и глупостта, на наглостта и престъплението, превърнато в морал и норма за поведение.
Нарисувах картините към книгата за един следобяд - с оскъдни изразни средства, с оскъдни материали, оскъдно... При съставянето на ръкописа добавих някои по-стари, или по-късно създадени за конкретно стихотворение.
"Оскъдни дни" е десетата ми стихосбирка и отново я издава издателството, което създадох - gabriell-e-lit. Първо - като електронна книга в два формата, а след това и като печатно издание.
Както и на предходните ми книги, картината на корицата е моя авторска творба; такова е и цялостното оформление - дизайн на корица и книжно тяло.
Електронното издание на книгата е достъпно за свободно четене и сваляне в сайта на издателството!
Оскъдни дни
Габриела Цанева
Птиците пируват
в окосената трева -
мирис на сено
и есен
А е пролет,
пролет е още,
пролет е -
устните ми изпръхват от вятъра,
кожата ми боли от слънцето -
пролет е -
земята още
чака плодовете си,
още чака най-дългия ден...
Само изсъхналата трева
е есен,
само умората
в умовете ни...
Но, не -
пролет съм още,
пролет съм...
Пролет са още очите ми,
и гърдите ми още са пролет,
пролет са и мечтите ми,
пролет съм -
твоята пролет...
Птиците пируват
в окосената трева -
косовете
и врабчетата
се смесиха -
щрихи
от настръхнали крила...
Книгата е достъпна за свободно четене в сайта на издателство gabriell-e-lit