През 2001 г. вече бях автор на четири книги, бях изпълнена с енергия и планове да пиша, но тежък инцидент ме изхвърли от полето на творчеството за години. Когато се събудих от упойката и светът започна бавно да се завръща към мен осъзнах, че важна част от него липсва... Цветовете... Цветовете си бяха отишли, или по-скоро - способността ми да виждам мислите си в образи... и бях оглупяла.

Дали върнах изгубеното? Едва ли. Но се научих да живея без него, а обратният път бе ръкописът на романа "Толкова е рано". Не го издадох, само събрах стиховете, разпръснати по страниците му в две стихосбирки - "Заскрежени птици" (2008, 2011) и "Светлата пътека към звездите" (2009,2010). Издателство "Буквите", което ги осъществи като електронни книги и Петко Огойски, който ме накара да осъзная важността на печатната книга ме извадиха от дългата творческа летаргия.
След 9-годишно прекъсване, изд. "Буквите" ми даде в ръцете печатния вариант на петата ми книга - "Светлата пътека към звездите".