Когато започнах да пиша първото есе, след митинга на 18 ноември 1989 г., не знаех, че ще напиша книга... Не знаех, че есетата ми ще бъдат публикувани в демократичния периодичен печат, че ще се четат по събрания на раждащата се опозиция, че ще будят... Щастлива бях, когато това се случи и исках, много исках да ги издам, събрани в книга... Но трябваше да минат 12 години, преди това да се случи.
Подхвърляни в издателствата, прехвърляни, изгубвани, докато не срещнах Весела Люцканова, която стана издател на първия ми роман, "Треви под снега"... но това е друга тема.
Няколко месеца по-късно тексът бе дигитализиран и публикуван в сайта "Словото".
През 2019 г. с издателство gabriell-e-lit, София, подготвихме второ, преработено електронно издание, а през 2021 ще издадем и печатен вариант на книгата.
Сборникът с есета и стихове "Реши се и ще си свободен е достъпен за свободно четене!
В ЧИИ РЪЦЕ Е БЪДЕЩЕТО
9-ти май. Денят на Европа.
С натежала ръка отново посягам към белия лист. В упор го гледам.
През последните години забравих белия лист. Компютърна култура. Компютърно поколение. Все едно – небето плаче. Текат сълзите му по бузите на земята. Меки, уханни и млади. Красива е днес, Земята. Изправени крачим – по нея. И душите ни, цъфнали, попиват цвета й. Още…
Денят на Европа.
Случайно ли днес протягам ръка към белия лист? Случайно ли – ръката тежи?
. . .
Тежат ръцете ни – от бремето на бъдещето, което отново трябва да понесат.
Както никога досега бъдещето чака да бъде намерено.
Както никога досега – в упор ни гледа.
Прочетете още...